Критичен анализ на методите Demirjian и Willems за определяне на зъбна възраст при деца в българската популация

В България няма много изследвания, които са свързани с определяне на зъбна възраст (ЗВ) при децата в българската популация. Това е от особено значение за работата на ортодонта в клиничната практика, с цел ранна диагностика и лечение. Методите за оценка на зъбната възраст на индивида са с висока достоверност и лесна приложимост в клиничната практика. Като такива, могат да се определят методите Demirjian и Willems. И двата метода са познати, но имат своите силни и слаби страни при определяне на зъбната възраст. Много научни изследвания демонстрират голямо съвпадение във времето на поява на специфични морфологични индикатори на скелетната матурация, бележещи пубертетното начало и определена степен на калцификация на зъбните зародиши. Това дава възможност за бърза преценка на растежния потенциал на индивида по зъбна възраст, която се оценява сравнително лесно. Целта е да се извърши оценка на двата метода (Demirjian и Willems), като използваме резултатите от проведените проучвания на 25 български деца от 7–12 годишни. В научната литература различните методи за определяне на зъбната възраст са разделени в две големи групи. Първата включва такива, подходящи за деца от раждането до пубертетната възраст, а втората обединява методи за оценка на зъбна възраст за младежи от пубертетната възраст до към 20 годишна възраст. Методите (Demirjian и Willems) са подходящи и надеждни за разглежданата възрастова група в настоящото изследване. Ключови думи: методи за оценка, критичен анализ, зъбна възраст, деца, ортодонтия, диагностика.

д-р Силвия Кръстева
Катедра по Ортодонтия
Факултет по Дентална Медицина
Медицински Университет, Пловдив
Бул.“бул. Христо Ботев ” № 3
Пловдив, България
e-mail: drkrusteva63@gmail.com

1. Атaнасова, И. (2022). Оценка на индивидуални показатели за ортодонтско лечение на деца в смесено и постоянно съзъбие. Дисертационен труд за присъждане на научна и образователна степен „Доктор“, Варна.
2. Al Balushi, S., Thomson, W.M., & Al-Harthi, L. (2018). Dental age estimation of Omani children using Demirjian‘s method. Saudi Dental Journal, 30(3), 208–213.
3. Al-Tuwirqi, A., Holcombe, T., & Seow, W.K. (2011). A study of dental development in a Caucasian population compared with a non-Caucasian population. European Archives of Paediatric Dentistry, 12(1), 26–30.
4. Ambarkova, V., et al. (2014). Dental age estimation using Demirjian and Willems methods: cross-sectional study on children from the Former Yugoslav Republic of Macedonia. Forensic Science International, 234, 187.e1–7.
5. Bagic, I.C., Sever, N., Brikic, H., & Kern, J. (2008). Dental age estimation in children using orthopantomograms. Acta Stomatologica Croatica, 42, 11–18.
6. Barunawaty, Y.Y., & Wardhani. (2016). Differences in chronological and dental age using Demirjian method based on radiographic panoramic study. Multidisciplinary Journal of Dental, Jaw and Face Development and Science, 1(2).
7. Cherian, J.M., Thomas, A.M., Kapoor, S., & Kumar, R. (2020). Dental age estimation using Willems method: A cross-sectional study on children in a North Indian city. Journal of Oral and Maxillofacial Pathology, 24(2), 383–388. https://doi.org/10.4103/jomfp.JOMFP_299_19
8. Chinna, R., & Chinna, S. (2019). Dental age estimation by using Demirjian method in adults: a review. World Journal of Pharmaceutical and Pharmaceutical Sciences, 8(10.20959).
9. Cummaudo, M., et al. (2021). Age estimation in the living: A scoping review of population data for skeletal and dental methods. Forensic Science International, 320, 110689.
10. De Donno, A., Angrisani, C., Mele, F., Introna, F., & Santoro, V. (2021). Dental age estimation: Demirjian’s versus other methods in different populations: A literature review. Medicine, Science and the Law, 61(1_suppl), 125–129. https://doi.org/10.1177/0025802420934253
11. Deniz, U.F., Emine, K., & Nilüfer, D. (2017). Defining Dental Age for Chronological Age Determination. In Kamil Hakan (Ed.), Post Mortem Examination and Autopsy (Ch. 6). IntechOpen. https://doi.org/10.5772/intechopen.71699
12. Franco, A., et al. (2015). The uniqueness of the human dentition as forensic evidence: a systematic review on the technological methodology. International Journal of Legal Medicine, 129(6), 1277–1283.
13. Kelmendi, J., et al. (2018). Dental age estimation using four methods: Demirjian’s, Chaillet’s and Willems’ in Kosovar children. 33, 23–31.
14. Koç, A., Ozlek, E., & Talmaç, A. (2021). Accuracy of the London atlas, Willems, and Nolla methods for dental age estimation: a cross-sectional study on Eastern Turkish children. Clinical Oral Investigations, 25. https://doi.org/10.1007/s00784-021-03788-w
15. Kurniawan, A., Chusida, A., Atika, N., Gianosa, T.K., Solikhin, M.D., Margaretha, M.S., Utomo, H., Marini, M.I., Rizky, B.N., Prakoeswa, B., Alias, A., & Marya, A. (2022). The Applicable Dental Age Estimation Methods for Children and Adolescents in Indonesia. International Journal of Dentistry, 2022, 6761476. https://doi.org/10.1155/2022/6761476
16. Mohamed, E.G., Redondo, R.P.D., Koura, A., ElMofty, M.S., & Kayed, M. (2023). Dental Age Estimation Using Deep Learning: A Comparative Survey. Computation, 11(2).
17. Rath, H., Rath, R., Mahapatra, S., & Debta, T. (2017). Assessment of Demirjian’s 8-teeth technique of age estimation and Indian-specific formulas in an East Indian population: A cross-sectional study. Journal of Forensic Dental Sciences, 9(1), 45. https://doi.org/10.4103/jfo.jfds_84_15
18. Willems, G. (2001). A review of the most commonly used dental age estimation techniques. Journal of Forensic Odontostomatology, 19(1), 9–17.